Диоди


diod

Диод е електронен компонент, който ограничава движението на носителите на електричен заряд. Диода позволява протичане на електрически ток в едната посока и спира движението му в обратната посока, затова може да се разглежда като еднопосочна проводимост (вентилен ефект) за електрически ток. Някои разновидности на полупроводниковите диоди служат и за други цели. Ранните диоди включват "детекторни кристали" и електровакуумни лампи (лампови диоди, термоемисионни диоди). Днес диодите обикновено са направени от свръхчисти полупроводникови материали като силиций и германий.

Анод и катот

Двата електрода (двата извода, двете жици) на диода се наричат анод и катод. Посоката, в която диода пропуска ток е: на анода се подава положителният полюс на напрежението на източник на ток, а на катода - отрицателният полюс.


Класификация на диодите:

  • Изправителни диоди. Служат за преобразуване на променлив ток в постоянен - пропускане на ток само в едната посока (вентилен ефект). Имат голям брой специфични приложения в електронните схеми.
  • ВЧ и СВЧ (Високочестотни и Свръхвисокочестотни) диоди - работят във високочестотни радиотехнически устройства.
  • Тунелни диоди - разновидност на полупроводниковите диоди. Действието им се основава на явлението "тунелен ефект". Използват се в някои схеми на електронни генератори
  • Стабилитрони или Ценерови диоди: Използват се в "обратно" свързване - минусът кън анода, плюса - към катода. При тях се получава обратим пробив на полупроводниците. Служат за стабилизиране на напрежението.
  • Варикапи: Използват промяната на капацитета при различни напрежения при обратно свързване. Служат за променливи кондензатори, настройвани чрез променяне на подаваното напрежение към тях.
  • Светодиоди: Излъчват светлина при право свързване. Използват се за светлинна индикация, LED дисплеи и други.
  • Фотодиоди: Запушеният преход се отпушва при облъчване със светлина. Използват се за преобразуване на светлинна енергия в електрическа. Фотоклетка.
  • Диод на Шотки: Диод с по-голямо бързодействие от обикновените изправителни диоди. Използват се главно в интегралните схеми.

История на диодите

Ламповите и полупроводниковите диоди се развиват успоредно. Принципът на действие на термоемисионните диоди е открит от Фредерик Гутрие през 1873 г. [1] Принципът на действие на кристалните диоди е открит през 1874 г. от немския учен Карл Фердинанд Браун. [2] Ламповите диоди биват преоткрити от Томас Едисон на 13 февруари 1880 г. и той получава за тях патент през 1883 г. (Щатски патент 307031), но не доразвива идеята. Браун патентова кристалния изправител през 1899 г. [3]. Първият радиоприемник, използващ кристален детектор е сглобен около 1900 г. от Грийнлийф Уитиър Пикард. Първият термоемисионен диод е патентован във Великобритания от Джон Амброуз Флеминг, научен съветник в компанията на Маркони и бивш служител на Едисон [4], на 16 ноември 1904 г. (Щатски патент 803684 през ноември 1905 г.) Пикард получил патент за силициев кристален детектор на 20 ноември 1906 г. [5] (Щатски патент 836531). По времето на изобретяването си тези устройства са наричани като "изправители" (rectifiers). Терминът "диод" (diode) е въведен през 1919 г. от Уилям Хенри Екълс от гръцки език - "di" означава "две", а "ode" - "път".

Право свързване на диод

Alternative content

Get Adobe Flash player

Обратно свързване на диод

Alternative content

Get Adobe Flash player