Видове пасивни елементи

Резистори

Съпротивление или резистор е двуизводен електронен елемент, със строго линейна, независима от честотата зависимост между протичащия ток и приложеното напрежение. Името е производно от името на физичното свойство на материалите - електрическо съпротивление. Все по-често се използва английският термин резистор. Използващите термина „резистор“ твърдят, че „съпротивление“ като наименование на електронен компонент е неправилно, така трябва да се нарича само физическото свойство. Ползващите термина „съпротивление“ просто си го ползват без да спорят. Съпротивлението свързва в електрическите вериги с цел да ограничава силата на тока, или да осигурява пад на напрежение. В европейските електронни схеми се обозначава като празен правоъгълник, а в САЩ и Япония като зигзаговидна линия. Второто означение може също да се срещне в много стари български или съветски принципни схеми.

Кондензатор

Кондензаторът представлява електронен компонент, който съхранява статически заряд, но пропуска променлив ток. Обикновено е изграден от два или повече проводника, разделени с диелектрик . Проводниците са оформени почти винаги като пластини с различна форма и взаимно разположение.

Основни параметри:

• Номинален капацитет — проектната стойност на капацитета на кондензатор, която е означена върху корпуса му;
• Толеранс — допустимото отклонение от номиналната стойност на кондензатора, най-голямата разлика между истинския и номиналния капацитет при използвания начин на производство. Измерва се в проценти и бива ±5%, ±10%, ±20%. При електролитните кондензатори толерансът е несиметричен — от -20% до +100%;
• Работно напрежение — най-голямото напрежение между електродите на кондензатора, което по време на работа не бива да се превишава. В противен случай ще настъпи пробив в диелектрика и кондензатора ще се повреди;
• Пробивно напрежение — напрежението, при което се получава необратим пробив в диелектрика на кондензатора;
• Загуби в кондензатора — загуби на електрически ток в активната съставка на импеданса;
• Мощност на кондензатора — максималната реактивна мощност, която може да бъде проведена през кондензатора без повреда. Зависи от работното напрежение, от сечението на проводниците и плочите и от общите загуби.