Транзистори


Alternative content

Get Adobe Flash player

Транзистор — полупроводников електронен прибор, който се използва за усилване, комутация и преобразуване на електрически сигнали. Транзисторите са в основата на всички съвременни електронни устройства и се използват практически във всички съвременни битови уреди — от компютъра до хладилника или прахосмукачката. В наше време повечето транзистори са в състава на интегралните схеми. Те могат да съдържат милиони транзистори на един полупроводников кристал.


Класификация на транзисторите
  • Биполярни транзистори
  • Полеви транзистори
  • Специални типове транзистори
  • Комбинирани транзистори
  • Еднопреходни транзистори

Принципът на действие и способите за използване на транзисторите съществено зависят от техния тип. За подробна информация вижте съответстващите статии. Според типа на използвания полупроводник транзисторите се разделят на силициеви, германиеви и други. Според мощността се различават на маломощни транзистори (разсейваната мощност е в порядъка на миливати), средномощни транзистори ( 0,1 W до 1 W) и мощни транзистори (над 1 W). Според изработката се различават дискретни транзистори и транзистори в състава на интегралните схеми.

История на транзисторите

Транзисторът е изобретен през 1947 година от сътрудниците на Bell Labs Джон Бардин, Уилям Бредфорд Шокли и Уолтър Хаузер Бретен.На 23 декември се състои официалното представяне на първия транзистор. За това изобретение те са удостоени с Нобелова награда за физика за 1956 година. Първоначално наименованието транзистор се е отнасяло за резисторите, управляеми с напрежение.